Иван Стамболов-Сула Да се въздържаме от зелени чорапи и потници и

Иван Стамболов-Сула

Да се въздържаме от зелени чорапи и потници и да оставим Радев да покаже какво може - да успее или да се провали.

Знам, знам, че се държа като шимпанзе. Нали знаете, шимпанзето, като види другите да вършат нещо, хвърля се и то да прави същото. През миналата следизборна седмица кой ли не се упражни да проучва обстановката - от най-авторитетните медии, до най-окаяните заядливци в обществените мрежи. И като гледах всичко това, най-после не устоях и също посях мнението си по въпроса.

Мнението ми звучеше по този начин:

“Победата на Радев не е удостоверение за някакви качества - негови или на партийците му, - а явен знак за това от какво им е омръзнало на хората. И това не е единствено #mafiq-та, корупцията и статуквото, а на първо място извънредно ниския престиж на евроатлантическата идея и неуспехът на демократичната народна власт по света ”.

Иначе казано, заслугата за този неоспорим успех, съпоставим с триумфите на Иван Костов през 1997 (52,26%), Царя през 2001 (42,74%) и Бойко Борисов през 2009 (39,72%), не е напълно и само на Румен Радев.

Да, той способства доста (особено с новогодишните си речи) да убеди десетки, а може би и стотици хиляди гласоподаватели, че страната е пред колапс, а ръководещите са кръвожадни мафиоти, които са завладели всичко и въобще е цяло знамение по какъв начин още сме живи, само че не би постигнал подобен триумф без световния подтекст, в който го реализира.

Той яхна една не доста пенлива, само че пълноводна вълна на отчаяние и паника. Разочарование от евроатлантизма и паника за бъдещето в една реалност, действително изправена пред изгрева на нов международен ред.

Наистина съветската хибридна война способства за това положение на електората (и то не малко!) с напоителната си “китайска капка ” и координираните си опорни точки, само че за доста неща не излъга, а единствено ги преувеличи и украси.

Не мога да кажа дали антиевроатлантическата “капка ” е единствено съветска - някои настояват, че Турция също организира сходни акции, както и самият Китай, - само че мога да кажа какво съставлява. От разнообразни места и по разнообразни канали се повтаря едно и също - да вземем за пример че западноевропейците са извратеняци, - до момента в който стартира да се трансформира в аксиома, в неоспоримо и ненуждаещо се от доказване състояние (има го и с противоположен знак: руснаците са алкохолици).

И по този начин, когато дойдат съответните избори, се оглеждаш и виждаш: аха, този е проевропейски! Но се знае, че европейците са извратеняци, тъй че няма по какъв начин да гласуваш за него. И гласуваш за съперника му, без до теб да е стигнала даже и дума пропаганда в негова поддръжка.

Лошото е че този метод разчита на страха и омразата.

Особено преди избори всеки го прави против всеки. Всеки желае да опетни репутацията на съперника си, да го лиши освен от всякакво почитание, само че и от обикновено човешко отношение. Дотам, че вроденото у индивида съчувствие към другия да се трансформира в зложелателство.

Прави ли ви усещане по какъв начин след изборите, наред с всичко останало, разцъфтя и злорадството за това кой не е съумял да влезе в Парламента? Поименно. Злобно.

Ужасно грозно е да скачаш трупешката върху паднал съперник и дори не съперник, а просто конкурент в една мирна, културна и цивилизована среда. Всички приказват за морал в политиката. Злорадството в коя част на моралната скѕла попада? В коя част попадат подигравките с външния тип на съперника, изключително когато е жена?

Това е резултат от същата тази агитация, чиято съществена цел като че ли е да насажда ненавист все едно към какво. Лъжата и омразата са от лукаваго, тъй че не е мъчно да забележим от кое място е и въпросната агитация. От лъжата и омразата не може да произлезе нищо положително, а единствено още повече зло. Абсолютно, теоретично зло. Лъжата и омразата са като квас, хвърлена в култивиран клозет. Последиците оставям на вашето въображение.

Но даже и ние да се въздържаме, тези, които ни облъчват с неистина и ненавист от най-различни страни, няма да се откажат.

А това са към този момент хиляди клонинги на подправени уеб сайтове и хиляди тролове на надомна работа, множеството от които даже не виждат нещо неприятно в това, което вършат, стига да изкарат малко спомагателни “парички ” (гледах изявленията с такива, анонимни несъмнено, във кино лентата “Архитекти на хаоса ” - самичък по себе си и той тенденциозна пропаганда).

Как да се пазим от лъжата? Не е мъчно. Ако у индивида се породи подозрение, той може да ревизира информацията единствено с няколко елементарни стъпки. Въпросът е подозрението да се появи.

Как да се предпазим от омразата? Това към този момент е въпрос на сърце и съвест. Ако имаме, ще се опазим.

Върху самия Радев също се изляха тонове мръсотия. Не че е изключително приветлив, не че е някой чаровник или ангел небесен, не че не е заплетен евентуално в сума неща, за които не подозираме. Но сквернословието разяжда на първо място душата на оня, който го прави. То смразява хората и изгаря мостовете сред тях. Унищожава съчувствието, а изчезне ли то, идват самотата и изолацията. Те пък задълбочават страха и злобата още повече.

Затова в този момент, когато като че ли свърши безумието на непрекъснатите предварителни избори, е добре да се очовечим в връзките между тях и към хора, които не познаваме и които персонално не са ни създали нищо. Да се въздържаме от копейки, ватници, джендъри, либерасти, шиткойни, мурзилки и впрочем. Да се въздържаме от зелени чорапи и потници и да оставим Радев да покаже какво може - да успее или да се провали.

А самият той е добре да не помни апокалиптичния звук от новогодишните си речи, тъй като той също е втълпяване на ненавист. Ето, с помощта на тоя звук той завоюва, тъй като сграбчи сърцата на жадната за кръв навалица, само че стига толкоз. Ситуацията към този момент е друга. Революцията към този момент не наподобява потребна, а нездравословна.

Иначе обективно могат да се чакат и някои позитивни последици от успеха на Радев, изключително откакто евентуално ще сформира еднопартийно държавно управление (поне няма да може да се оправдава с съдружни сътрудници като се издъни).

1. Ще се възстановява отношението към Украйна, което сега е инфантилно-романтично. Ще напомня единствено оня избирателен пропаганден материал от 2024, където няколко политически водачи на коне атакуват с копия ламя с три глави, които са главите на други политически водачи. Тримата конници правят подвига си под развято украинско знаме. Български партии на български избори!

2. Ще се възстановява отношението към Русия, без да ставаме “задунайская губерния ”, както обичат да се показват тези с копейките, ватниците, чорапите и потниците. Нелепо е в един свят да се правиш, че другите страни не съществуват, изключително мощните и решаващите. Дори през Втората международна война, когато Царство България е към Тристранната ос, имаме дипломатически връзки със Съветския съюз до септември 1944. Интересното е, че дипломатически връзки имат единствено България и Япония. Всички други - Германия, Италия, Румъния, Унгария, Финландия, Словакия, Хърватия - ги приключват още през 1941 година след “Барбароса ”. И в този момент какво, цар Борис III копейка ли е, ватник ли е, сътрудник на Сталин ли е?

3. Ще се възстановява позицията по всички там джендър идеологии, истанбулски конвениции, гей мероприятия и впрочем.

4. Ще имаме по-твърда позиция по рекетьорски акции като Зелената договорка и други сходни, които фрапантно вървят срещу обикновени наши национални ползи.

Както споделих, всичко това може да се чака, само че дали ще се дочака е различен въпрос. Има заплаха даже и най-екстравагантният победител на избори след тях да стане като всички други преди него.

А какво да вършим ние, простите жители? Почти нищо, ориентирано на открито, не можем да създадем нито дружно, нито поотделно. Обаче можем да създадем доста, ориентирано във вътрешността. Да се смирим, да се разкаем, да се откажем от илюзията, че можем да променяме света, воювайки с вятърни мелници, да реализираме душевна непорочност и елементарност, от която ще пристигна и една богатства благост, която незабелязано ще ни направи недосегаеми за лъжата и омразата. Като исихаст ли ви звуча? Добре, дано е по този начин.

Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.